Санди беше подменена с андроид от "Стар Трек"!

Е, продължава да прилича на Санди, но откога истинската ми приятелка копира всичко, което направя, и се муси, и сърди за нищо? Мисля, че същото се е случило и с майката на Кайра – супервещицата от ада, от която Кайра постоянно се оплаква, всъщност изглежда суперготина. Дали всичките ми приятели са полудели, или аз живея в паралелен на Крауч Енд свят...?!

Роуан се държи много странно (добре де, по-странно от обикновено).

В един момент плаче за кой-знае-какво, а в следващия – подскача из къщата с всички тези нови неща (които идват сякаш от приказките, тъй като аз знам, че тя няма никакви пари). После тези графити в училище – "Роуан Лъв е кукличка" (и съвсем не мисля, че имат предвид сладурския Кермит тип). Какво всъщност става със сестра ми?

Татко се вижда с някого.     

Някого, който е Жена. И това със сигурност не е мама, защото тя продължава да обикаля света. Има само едно нещо, което може да се направи в случая – сериозен сестрински шпионаж. Хей, знам, че съм прекалено подозрителна, но трябва да разкрием (страховитата) истина…

Семейството ми е шантаво...    

По-голямата ми сестра е на 17, но се държи като 70 годишна, другата ми сестра е обляна в светлини (образно казано – стаята й е смесица от всички видове изобретени до момента лампички), а малкият ми брат е космически кадет. Аз? Аз някак съм се получила нормална, но това ми струва големи усилия, да ви кажа...

Журито на ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ вече излъчи шестимата победители, които получават четвъртата книга от поредицата СВЕТЪТ НА АЛИ. По-надолу ще прочетете историите, които те ни изпратиха. 


VІ: 10.03.2008
Автор: Нина Любомирова Николова

Цяла нощ си мислех само за завръщането на мама. Не можех да заспя само при мисълта, че снощи се е обаждала (чудно откъде) и се е чула с всички (е, без животните, де), но не и с мен – аз бях на кино-вечер у Кели и отново се прибрах с подут корем… Но поне разбрах, че мама ни е купила подаръци. Роуан ми издаде за подаръка на Тор. Не е нещо кой знае колко интересно, но всички знаем, че той ще го хареса повече от всичко. Купила му енциклопедия за животни. Ама не просто обикновена енциклопедия, а енциклопедията, за която мечтаеше от пет годишен. Седях над жилавите яйца в чинията ми. Вече беше десет часа в събота и на масата бяхме аз, Лин и братчето ни Тор.
 - Али… - чух гласчето му любопитно да казва – Ти нали знаеш, че мама ни е купила подаръци?
 - Ъхъ – полузаспало отговорих, докато бърках яйцата в чинията си – ужас!
 - Амии…Знаеш ли какъв е моят подарък?
 - Мда…Ъъ…Тоест…Не!
Видях как Лин ми хвърли раздразнен поглед, след като бяхме обещали да пазим подаръка му в тайна.
 - Е? Какъв е, какъв е?? Моля те, Али, кажи мии!
 - Ами…Ъъъ…
 - Камион с дистанционно!–изпищя Лин, като едновременно запушваше устата ми с ръка.
Тор се намръщи и изтича нагоре по стълбите към стаята на Роуан.
 - Тор, НЕЕЕ!!!–изкрещяхме в един глас с Лин.
 - Какво има??? – объркано попита той.
 - Недей да влизаш там! Ъъ… Ще събудиш Лин!
Така. Това беше първата глупост за деня, излязла от моята уста.
 - Али, аз не отивам при Лин. Отивам при Роуан!
Лин съвсем раздразнено ме изгледа. Изведнъж чухме гласа на Роуан пискливо да вика „Махай се!”. С най-голямата ми сестра стреснато се спогледахме и хукнахме нагоре, докато видяхме как Тор седи втренчен в надписа на вратата „Не влизай!”. Леко почуках на вратата и влязох вътре, а Лин и Тор останаха отвън и гледаха през ключалката. Роуан беше седнала на земята с навлажнени очи и втренчено гледаше вестника на татко. Явно беше станала по-рано, за да разбере какво скри снощи татко под дивана. Доближих се до нея и видях на първата страница на вестника да пише: „Статия от Мартин Лав. Премахнете лампичките! Опасни за живота…”. Но защо?! Какво, за бога, му пречат лампичките?! Когато Ро ме видя ококорена в статията, се разрева, а Лин и Тор с трясък отвориха вратата и се хвърлиха към вестника, макар че до него се добра само Лин… Точно когато и тя се втренчи в него, се чу отключване на вратата. Това означаваше само едно – татко се прибира… Тор се втурна към вратата за да го задържи възможно най-далеч от стаята на Ро. Лин взе вестника и изхвърча от стаята, за да го пъхне обратно под дивана, а аз взех пакетче носни кърпички и почнах да й бърша сълзите. Изведнъж с Роуан се спогледахме стреснато. И двете знаехме за какво си мисли другата – беше неин ред да готви. Но точно тогава влезе Лин и изпищя: „Идвайте на обяд!”. Дали е сготвила? Оо, дааа! Но откога е толкова бърза??? Тръгнахме към кухнята. Забелязах, че Роуан изостава. Задърпах я надолу и седнахме на масата. През цялото време всички, без Тор, мълчахме. Той опитваше да разбере от някой, дали подаръка му наистина е камион с дистанционно (Пфу! Кой би искал камион с дистанционно?! Не можа ли да измисли нещо по-умно…), но никой не му отговаряше.
 - Е… Ро, как мина сутринта у Вон? Забавлявахте ли се? – попита татко.
 - Вон?! О, не…
Роуан беше забравила за нея. А Вон мрази когато някой забрави нещо. Особено ако това нещо е тя.
 - Голяма работа! – сопна се Тор
 - Какъв ми е подаръкааа?!?!?
 - Добре! Ще ти кажа! Само спри да хленчиш! Подаръка ти е…
 - Ро, НЕ! – тихичко и прошепна Лин.
 - …нова раница! Какво каза, Лини?
 - Няма значение – измънка тя.
Най-голямата ни сестра определено беше изнервена… Тор (горкичкия) намръщен се затвори в стаята си. След което и Лин се качи в нейната, а татко се опъна на дивана пред телевизора. Той всъщност не знаеше за подаръка на Тор, но това сега нямаше значение. На масата останахме само аз и Роуан.
- Аз…аз… какво направих???
Сега се очакваше аз да й отговоря, но телефонът прекъсна разговора: Дзззззззъъъъъън!!!
 - Аз ще вдигна! – чух се да казвам. Дззззззъъъъъъъъъъъън!!!!!
 - Добре де?! Идвам!... Ало?  
 - Вон се обажда… Може ли Роуан? О, не…
 - Ро, за теб е…
 - О, не… - нормална реакция…  
 - Ало?… Така ли?... Леле, горката…Ами добре… Айде чао!
След като странният разговор свърши, аз нямах намерение да я разпитвам какво се е случило, а тя нямаше намерение да ми обяснява, така че и двете се прибрахме в стаите, след което би следвало да се пльосна на леглото си, естествено ако нямаше пет космати топки, опънали се на него. И така прекарах следобеда – в милване и глезене на котките и мислене за всичките проблеми на семейството ни… Малко преди да стане време за вечеря станах от леглото си, пълно с косми от котки, сменящи козината си… Най-многобройни бяха рижавите. Изправих се и погледнах през прозореца. О, Боже?! Коя пък е тази, какво търси в нашата къща??? Има толкова много багаж, сякаш е тръгнала на околосветско пътешествие… Да не би…? Завърнала се е… Тя се е завърнала?!?!?!? Това не го бях забелязала само аз. Ро беше забравила за вестника и препускаше по стълбите надолу. Тор пък нямаше търпение най-сетне да види майка си (и естествено прословутия подарък), а Лин, макар и ухилена, най-спокойно заслиза по стълбите след двете пощурели деца, две кучета, четири котки, една трикрака котка и един гълъб, отново промъкнал се в къщата. И естествено, татко!



V: 04.03.2008
Автор: Ивайло Михайлов Янакиев

Всичко се дължи на факта, че откачам!!! Ама сериозно! Би ли си представил някой, че аз Али Лав ще се поддам на някaква си тийнейджърска простотия (тоест да се влюбя...трябва ли да казвам в кого...то е ясно) толкова много, че да стигам до крайни и опасни за здравето (бих казала по-скоро за психиката) мерки.
О-о-о боже, ще ставам мажоретка (ама сериозно). Да, знам, луда съм, но и влюбена. Хормоните ми бушуват толкова силно, сякаш ще експлодирам. Още не съм казала на Санди (трябва ли?), а пък вчера щях да се изръся пред Роуан...УЖАС!!! Какво да правя, трябва да споделя с някой? Лин...НЕ. Oпределено, не. Не се нуждая от изнасяне на лекции "Как, с какво и от кого трябва да се пазя". Татко едва ли би разбрал едно момиче (да кажем тийнейджър) и нейните маниашки глезотийки! О-о-о-о-о-о-о...само как описвам любовта (май дори не знам какво точно е тя) Пф, искам да затворя очи и да изчезна! Честно казано Каспър започна да ми става все по-симпатичен. Отплеснах се (не, че се случва често :P ) тъкмо казвах, че ще ставам мажоретка. Наистина! Май трябва да го повторя още веднъж. Самата аз не мога да го повярвам. Все едно аз и Кайра да сме сестри! Или да си купя лампа, която не присъства в колекцията на Ро.
Преди седмица в даскало (e, добре де в училище) бяха разлепени едни шарени брошури. Събират нов мажоретен отбор. И аз се включих! Защо ли? А, да просто съм умопобъркана по Алфи. Бях пощръклялa толкова много (и още съм), че дори не разбрах кога съм получила двойка. Само и това ми трябваше-проблеми за оценки. И бъдещето на мажоретка ми стига. Ужас!!! А най-страшното от всичко е униформата ни (работното облекло) Нямам думи-РОЗОВИ. Остава да започнат да ми викат и "ягодката"! И всичко това само,за да може Алфи да ме види (забележи) в цялото ми достойнство. Достойнство ли?!?!? Определено вече го изгубих. Чувствам се ужасно, недоспала съм...от няколко дни се опитвам да "изтанцувам" едно движение подобно но пирует. Все едно гледаш шимпанзе, което се опитва да дирижира оркестър. Луда работа!
Струва ми се, че света ми се обърква все повече и повече, ден след ден...Чувствам се сама, а около мен е пълно с хора (Тор проучва новата си ракета и за малко да катастрофира на планетата "Яйце"). Искам да кажа (за бъдещата си кариера) на Санди, но се притеснявам (направо си ме е страх) от неудобните въпроси, които ще последват, а аз горката да седя с отворена уста (eдно голямо "О") и да се чудя как да се измъкна. Едва ли космонавтските умения на Тор са кой знае вече колко интересни. Е...предвид обстоятелствата (а те са безкрайно много) в тази мрачна сутрин седя и си мисля за моя шантав и луд свят и начините да оцелея в него (a те са доста труднодостъпни). Направо ми се струва, че яйцата и моя милост сме в едно и също настроение.
И все пак...ЩЕ СТАВАМ МАЖОРЕТКА!!! :P :) :D



ІV: 25.02.2008
Автор: Кръстелиана Спасова Рангелова

....преди няколко вечери бях отишла при една приятелка и там се появи призрак! Малко дружелюбно призраче, което се казваше (не, не се казва Каспър, макар че щях да се радвам да се запозная с него) Пардиан. Та Пардиан беше на около 10 (призрачни години макар че изглеждаше много по млад). Цяла нощ си говорихме с него и той ни разказваше такива интересни истории (които за сега няма да ви разкажа), че ние не сме усетили, кога е дошло утрото. После отидохме на училище (а там беше много скучно ).
Но вчера със стаята ми се случиха странни неща (по - странни от обикновено). Чашата ми с вода изведнъж се оказа празна учебниците ми бяха изчезнали... Аз се питах какво ли може да е станало с тях. Реших, че не мога да оставя нещата така и се заех да водя разследване. Проверих под леглото, където не намерих почти нищо (само чорапи :))))) ). После погледнах през прозореца и нищо не видях и изведнъж зад мен изкочи (не, не беше чудовище като тези от приказките), появи се.... ПАДИАН ... и ... изведнъж нещо стана той се опита да ми каже нещо и изчезна... Така и не намерих изчезналите вещи. И сега си мисля, какво може да е станало с него и защо изчезна така ...


ІІІ: 18.02.2008
Автор: Мелания Стоянова Бербатова

... Всичко се дължеше на факта, чe цяла нощ не можах да заспя, защото размишлявах върху събитията от изминалия ден.
Беше мразовита февруарска събота. От тези дни, в които слънцето грее, като че ли е лято, но когато излезеш навън, вятърът едва не те отнася, а пръстите на ръцете ти почервеняват от студ. Обикновено в събота излизам с Били да разхождаме кучетата си, но в петък Санди цял ден ми мрънкаше, че много и се ходи на пързалката, а няма с кого. Така че реших да се срещнем тримата (аз, Били и Санди) към 10 и да отидем заедно да се пързаляме.
Навън наистина беше много студено, пък и малко ме болеше гърлото, но нямаше как - вече бях обещала. Затова закусих, приготвих се и излязох. Почти всеки магазин беше отрупан със сърчица, мечета и надписи "Обичам те". Скоро наближаваше Свети Валентин, но както си личеше, аз нямаше да съм с гадже. Когато видях Били и Санди обаче, лошото ми настроение мигом изчезна и тримата се качихме на пързалката и започнахме да си измисляме разни съчетания. И когато направих един от най-великите си скокове и се завъртях като балерина във въздуха, кого съзряха очите ми? - Алфи, в цялата си прелест, който също се пързаляше с приятелите си. А аз, обзета от любов, съвсем забравих, че съм във въздуха и паднах по дупе. Всички, които бяха на пързалката, прихнаха да се смеят, включително и Алфи и неговата компания. Ооо, да, определено на Свети Валентин щях да съм без гадже.
По-късно същия ден отидох в Санди, за да ми обясни задачите по физика, тъй като следващата седмица имахме контролно, а аз и понятие си нямах от Колони, Ампери, Ватове, Джаули и какво ли още не. Докато ми разясняваше, тя забеляза, че гласът ми е паднал и отиде да помоли майка си да ни направи чай. В това време GSM-ът й изпиука и на екрана му се появи текст "Едно ново съобщение. Желаете ли да го прочетете сега?" Натиснах ОК. SMS-ът беше любовно признание, а номерът - неизвестен. Странно, точно този номер ми беше познат от някъде, но не можех да си спомня откъде. Имаше нещо от рода на 515616, не знам защо, но запомних тези цифри. Когато чух стъпките на Санди, оставих телефона отново на нощното и шкафче и се направих, че нищо не е станало. Изпихме си чая (който между другото не беше толкова лош, въпреки че не си падах особено по чай) и се захванахме отново със задачите. Но забелязах, че навън вече се е стъмнило и затова си взех учебниците, сбогувах се с нея и се затичах към наша та къща.
У нас всичко беше нормално - Баба готвеше, Роуан и Лин се джафкаха за нещо, татко гледаше футболен мач, а Тор си играеше с хамстерите си. Бях уморена, затова направо се качих в стаята си. Преоблякох се, легнах на леглото си, където спеше Колин и забих поглед в тавана. По едно време цифрите 515616 отново изникнаха в съзнанието ми. Сетих се за тефтерчето, в което записвах номерата на домашните телефони и GSM-те на приятелите си, близки и далечни роднини и няколко колеги и приятели на баща ми (за всеки случай). Там едва ли щях да намеря отговора на загадката, но нали си нямах работа - взех да се ровя и да разглеждам номерата. И точно когато щях да заспя от скука и умора - БИНГО! Да, това бяха цифрите -515616! Така завършваше номера на... Били!!! Да, няма шега, няма измама, точно това бяха последните цифри от GSM-ът му. Това наистина ме изненада. Как можах да не се сетя досега - та наистина Санди и Били биха били добра двойка. Но откъде той имаше номера й? И как така - Мистър срамежливко номер 1, се реши да се признае в любов?
Тези въпроси ме измъчваха цяла нощ. Ето защо в момента се чувствах толкова зле.
 

ІІ: 11.02.2008
Автор: Стела Иванова Иванова

... Снощи не можах да спя. Точно мислих да си лягам, когато през прозореца в непрогледния мрак, отвън, видях някакви светлинни сигнали. Първоначално не ги взех на сериозно, но в последствие разбрах, че това са сигнали по морзовата азбука. Не можах точно да ги разбера, но имаше нещо като , "В 00:00 часа среща при стария цех на хълма". Отвътре ме изгаряше любопитство, облякох се и излязох навън. Позатичах се малко, защото цехът не беше много близо до нас, а до полунощ оставаха само 5 минути. Когато наближих се скрих зад един храст, за да разузная обстановката. Преди пустото място сега беше оградено с голяма ограда, а отпред стояха две големи кучета. Точно в същия момент на входа се появиха двамата хулигани на квартала. Дадоха нещо на кучетата и влязоха. Добре, че винаги си нося нещо за хапване, е надявам се кучетата да ядат бисквитки. Хвърлих им бисквитките и се приближих. Явно им е било вкусно, защото дори ми размахаха опашки. Стигнах до масивната метална врата и я открехнах леко. Това, което видях вътре беше невероятно. Вътре беше много светло, имаше някакви рафтове и кутии, в който помръдваше нещо. Когато се загледах по-добре видях, че това са пеперуди, но не какви да е пеперуди, а великолепни, пъстроцветни и едри пеперуди. Като, че ли бяха разделени по видове. Тогава видях и хулиганите. Те следяха хората, които опаковаха кутиите и ги редяха настрана. Явно ги приготвяха за изпращане някъде. Помислих си, че това не е законно и се ядосах. Затворих врата и се затичах към нас. Когато влязох извиках на майка ми. Тя се събуди и ме погледна много сънена. Аз бях много развълнувана и й разказах всичко на един дъх. Тя ми каза:
- Али, вече си голяма и трябва да спреш с тези твои лоши навици да си измисляш истории. Хайде лягай си.
- Но, мамо ....
- Моля те, Али лягай си. Утре рано съм на работа.
- Добре. Аз изтичах нагоре по стълбите и се проснах на леглото, с дехите. Не можах да заспя през цялата нощ. Затова тази сутрин си бърках студените яйца и се чудех как да намеря помощ, за да помогна на тези великолепни същества.

I: 4.02.2008
Автор: Ралица Радкова Лечова

... Всичко се дължеше на факта, че снощи си мислех за Алфи и ме измъчваше мисълта, че той може би никога няма да ме хареса. Цяла нощ не мигнах, но мислих и за други неща. Едно от тях беше, защо ме измъчва това безсъние след като утре (тогава утре, а сега днес) ме чакаше контролно по Алгебра, за което не бях подготвена достатъчно. Изведнъж обаче без да се усетя беше станало време да тръгвам на училище. Станах от стола, казах чао на Лин, Роуан и Тор (който в момента правеше кола от сандвича си с сирене и чушки) и излязох от къщи. Когато пристигнах в училище всички вече бяха там освен Санди. Изглеждаше ми странно, че я няма, а аз не съм осведомена предварително за това, както ставаше обикновено.Тогава дойде Кайра (преди не бях забелязала, че и нея я нямаше) и каза, че Санди не се е чувствала добре снощи и затова я няма днес. Учудих се първо от това, че Санди е предпочела да каже на Кайра, вместо на мен, все пак аз съм и най-добрата приятелка. Но като се поразмислих, напоследък със Санди не се виждахме често, а и от доста време не е идвала вкъщи. Почти винаги щом я засечех някъде, тя беше с Кайра. От това мога да заключа, че губя на-добрата си приятелка. След училище се прибрах вкъщи. Бях адски уморена и мислех, за Санди. Умът ми не го побира, как така ще ме зареже заради Кайра? А може би просто ставам параноична. В този момент вкъщи влезе Роуан, която видимо преливаше от щастие (какво ще си помислите, ако сестра ви се прибере вкъщи и започне да вика и да се смее като луда).
- Какво е станало? Какво е тази радост?
Попитах аз.
- Имам шест по Физика! Ураааааааааа!!!
Това беше странно поради факта, че Роуан е отлична ученичка по Физика.
- Но ти изкарваш винаги такива оценки по Физика.
- Да, но този път е на контролно, за което не бях учила.
Може би щом сестра ми изкарва шест като не учи за контролно и при мен ще стане така. Тази мисъл малко бе ободри. Следобед реших да звънна на Санди за да видя, дали подозренията ми са оправдани.
- Ало. Здравей, Санди.
- Здрасти, Али.
- Чух от Кайра, че си болна. Ако искаш да дойда да те видя?
- Добре.Ела.
Радвам се, че параноята ми не се оказа истина. След половин час отидох у Санди. Тя беше сама и много ми се зарадва. Попитах я защо е казала на Кайра, а не на мен, че е болна. Тя ми отговори, че искала да ми звънне, но понеже Кайра така и така била пред тяхната къща, казала на нея. Изглеждаше ми малко фалшиво измислено, но вярвам на Санди. На другият ден беше събота и си стоях в къщи. Докато безсмислено, зяпах някакво шоу по телевизията, Роуан дойде до мен на канапето.
- Али, може ли да говоря с теб.
- За какво? Да, може.
По изражението на Ро съдех, че ще ми каже нещо лошо.
- Виж, Али... аз... такова... не исках да ти го казвам, понеже знам, колко сте близки със Санди, но...
- Какво? Кажи де!
- Днес случайно ги видях с Кайра на кафе и чух малко от разговорът им.
- Какво си чула, Роуан.
- Ами Кайра попита "ти нали не си казала на Али", а тя отговори "трябваше да я излъжа, за да не разбере". Аз не знаех за какво си говореха, но мисля че не е нещо толкова страшно.
Само при мисълта, че най-добрата ми приятелка ме е излъгала онемях. Как можа точно тя?! На другият ден видях Санди, но не и казах нищо. Тя ме попита какво ми става, но аз просто я отминах. Чувствам се ужасно, че тя ми скрои такъв номер. В понеделник отидох в училище, но отново нищо не си казахме. Щом Кайра й е по-добра приятелка, да върви при нея. Аз вече не съм й приятелка. Учебните часове свършиха и аз се запътих към къщи много изморена. Когато отворих вратата, нямаше никого. Това не е странно, но странното е, че е отключено. Качих се горе с намерението да си отида в стаята и да си скубя косите, защото най-близкият ми човек ме заряза. Точно когато отворих вратата...ИЗНЕНАДА!!!! Роуан, Тор, Лин, татко, баба, Кло, Джен, Кели, Салма, Били, Кайра и...Санди стояха там и пееха "Честит Рожден Ден". Когато видях Санди се учудих, но после всичко ми се изясни. Санди и Кайра били заедно онзи следобед и решили да ми устроят парти за рожденият ден. Затова съм ги виждала винаги заедно, а Санди не ми се е обаждала. Разговорът, който Ро е чула е бил, за да не разбера за изненадата. А аз, глупачката, не стига, че забравих за рожденият си ден, ами и си разсърдих на Санди. Радвам се, че всичко се изясни.