През февруари и март 2008, по повод издаването на първата книга от поредицата,  ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ предостави възможност на своите читатели да участват в конкурс за детективска история. Благодарим на десетките автори, изпратили своите истории! Бяха избрани пет истории, които донесоха на своите автори награда - детективска фланелка. По-долу можете да прочетете тези съчинения:

---

Автор: Мирослав Радев

ШЕРЛОК ХОЛМС И ТАЙНАТА НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ КАРТИНИ

 В една декемврийска утрин моят другар по неволя излезе от квартирата ни на улица "Бейкър Стрийт" 221 и ме остави сам. След като разгледах няколко пъти днешния "Таймс" и прочетох записките си върху един от предишните случаи на Холмс, аз седнах и зачаках пристигането на моя приятел. Обедът вече преваляше когато той се върна, развълнуван както никога и седна на обичайното си място до камината.
- Отдаде ни се наистина интересен случай, скъпи приятелю - каза той в отговор на озадачения ми поглед.
- Да не би отново да си ходил до сградата на "Скотланд Ярд"? - запитах аз тъй като знаех че в последно време Холмс се отбива до посоченото общежитие.
 - Уотсън, вие ме учудвате! - възкликна Холмс.
 - Предположих, че сте отишли да се поразходите из Лондон, а после сте минали през Скотланд Ярд, за да се уверите дали не е възникнал някой нов интересен случай за разплитане. Когато съзрях праха по палтото ви, вече не се и съмнявах, че всичко това е вярно, тъй като на няколко метра от сградата на полицейското управление, съвсем наскоро започна строежа на нова библиотека, около която в момента има доста прах.
- Виж ти! Поздравявам ви за изводите, Уотсън, но за съжаление те не са особено верни.
- Искате да кажете, че не сте ходили до Скотланд Ярд?! Но до преди малко вие твърдяхте обратното!
- Нямах това предвид, скъпи Уотсън. Просто прахта не би могла да бъде от посочения от вас строеж, тъй като по пътя за полицейското управление аз използвах карета. Но нека не ви мъча повече, Уотсън, а направо да ви запозная със случая, който имах щастието да получа. Облегнах се на стола си и се съсредоточих, когато Холмс започна разказа си:
- И така... Бях излязъл да се поразходя, когато се сетих, че би било от полза да отскоча до Скотланд Ярд, за да проверя дали нямат някой интересен случай по моята специалност. Повиках карета и към десет часа успях да добера до кабинета на нащия приятел инспектор Лестрейд, който ме запозна с някои от по-интересните и значими случаи, станали наскоро. Казвам интересни, тъй като повечето от тях наистина биха могли да бъдат наречени интересни, но никой от тях не ме заинтригува особено. Никой освен един. Ето го и него. Лорд Джон Естравадос, един от наскоро забогателите благородници в английското общество, чиято майка е с испанска кръв,се прибирал към осем часа вечерта в понеделник, когато разбрал че имението му било ограбено. Всъщност почти нищо не било взето, ако не се броят две ценни картини със сантиментална стойност, изобразяващи френския крал Луи XIV, известен още като Великият крал или Кралят Слънце. И двете картини са били дело на неизвестен майстор художник и според думи те на инспектора са от края XVII век. В имението на Естравадос е пълно с картини и произведения на изкуството и е леко странно, че крадецът е взел само тези двете. От тук би следвало да заключим, че извършителят или извършителите на престъплението са били добре запознати с плана на къщата и точното местонахождението, за да вземат точно тези две картини и никои други.
- Да, логично е - отвърнах аз замислено.
- И повече от вероятно е тук да е бил замесен и вътрешен човек. Но нека оставим догадките за по-късно и да се съсредоточим върху обичайните си занимания. За днес нямаме повече работа по този случай. А колкото до утре, предполагам няма да имаш нищо против, да ме придружиш до имението на лорд Джон за обяда организиран в моя чест, който успях да си уредя тази сутрин.
- Разбира се - отвърнах аз и излязох да се поразходя до местния клуб.
На следващия ден аз и Холмс взехме карета за имението на семейство Естравадос, и се затворихме в себе си, обмисляйки какво ще видим когато пристигнем там. Времето беше дъждовно и не виждахме почти нищо навън, освен мрачните планини, обграждащи ни отвсякъде. Когато пристигнахме, бяхме посрещнати от млад човек със здраво телосложение и силни мускули, който ни приветства жизнерадостно:
- Добре дошли в "Уайт Хил"! Вие сигурно сте доктор Уотсън - обърна се той към мен.
- Господин Холмс ми спомена, че и вие ще дойдете за организирания от мен обяд. А ето го и самия господин Холмс. Можете да заповядате в трапезарията - изговори той и ни покани да влезем вътре.
- Но лорд Джон, бихте ли ни позволили да разгледаме първо мястото на престъплението? - запита Холмс.
- Да, разбира се, икономът ми Албърт ще ви заведе до там. А дотогава ще съм на ваше разположение, ако имате нужда от нещо. Албърт ни поведе към въпросната стая, а през това време Холмс се възползва от възможността да му зададе няколко въпроса.
- Албърт, бихте ли ми казали кои влизат в прислугата на имението към днешна дата?
- Всъщност освен мен и лорд Джон в имението има само още трима души. Първите две са камериерките Ан и Бети, а третият е нашият уважаван градинар Уилям.
- А знаеш ли къде мога да ги открия?
- Ан и Бети сигурно в момента приготвят масата, а Уилям е в дървената си барака от другата страна на градината.
- Благодаря ти - каза Холмс и влезе в стаята. - Бихме желали да останем насаме за малко, Албърт.
Когато Албърт излезе Холмс започна да изучава стените на стаята. След малко ме повика и ми посочи едно кално петно на стената до прозореца:
- Доста интересно, нали - каза Холмс. - А като добавим и отпечатъка от обувка на земята - тук той посочи на долу - мисля че е време да потърсим още следи.
С извинението, че искаме да се поразходим около имението, Холмс и аз излязохме от сградата и се запътихме към барачката на градинаря. След като почукахме на вратата и не получихме отговор, Холмс реши че е време за по-крайни мерки и извади инструментите си. Когато влязохме в стаята, открихме няколко неща, между които и дебела книга със стара подвързия, разтворена на една от страниците, мастилница за писане и някои други приспособления от които Холмс заключи, че градинарят е писал писмо, ратворил е в бързината книгата, за да провери нещо и е излязъл, без да се обади на прислугата. След като видя книгата и бележката върху нея обаче, Холмс възкликна:
- Как не се сетих за това! Добре, че нашият крадец е имал неблагоразумието да остави всичките тези веществени доказателства на бюрото си. Ще те помоля да пратиш една телеграма на този адрес, Уотсън - каза той и набързо надраска една бележка, с различен от обикновения си почерк, която ми подаде.
- Но какво става тук, Холмс?! Имам нужда от обяснение!
- Не сега, Уотсън. Ще ти обясня всичко после. А сега побързай да изпратиш бележката. След това ще ти дам по-подробни указания за това какво да правиш по-нататък.
След като изпратих телеграмата и се върнах при Холмс той обяви че е време да се връщаме и повика карета, с която да се върнем обратно. В каретата той започна разказа си:
- Беше малко несправедливо от моя страна да не ви запозная подробно със случая, затова ще се опитам да поправя грешката си. Сигурно знаете легендите за тайната връзка на кралица Ана, майката на Луи XIV, и бъкингамският херцог. В нея се твърди че Луи е син на бъкингамският херцог и че кралица Ана е изменила на своя съпруг. Никой не знае дали тази история е достоверна, но някои твърдят че има най-различни доказателства за това и че едно от тях е скрито в портрета на крал Луи от неговата коронация. Наскоро един човек на име Питър Скот, обичащ да залага на сензацията, разбрал че картината се намира в имението на английски благородник, чийто градинар бил дългогодишен познат със Скот и който на драго сърце би помогнал на същия този Скот да отмъкне картината от имението на благородника. Както сигурно вече се досещаш този благородник е нашият лорд Джон, а градинарят отмъкнал картината от неговото имение е Уилям. Всичко това разбрах от книгата и полученото писмо в стаята на градина ря.
- Значи телеграмата, която изпратих е била предназначена за градинаря?
- Досетлив ум, имате Уотсън. В нея бях написал на Уилям че Питър Скот, за когото се представих в телеграмата, ще го очаква не по-късно от пет часа на "Трафалгар Скуер" 67, където се намира и къщата на Скот, за му предаде заплащането за работата. А сега, Уотсън, време е да действаме. Пригответе револвера си, за да ви е под ръка, ако се наложи.
Щом слязохме от каретата веднага съзряхме нисък човек с чанта, който седеше пред номер 67.
- Вие сигурно сте Уилям Джонсън? - запита Холмс, на което мъжът кимна. - В такъв случай съм длъжен да ви арестувам докато не дойдат моите приятели от Скотланд Ярд. А те вече идват доколкото чувам от тропота на конски копита.
Джонсън беше арестуван, а на следващия ден Холмс прати една телеграма на лорд Джон, в която го молеше да му изпрати картините, намерени у Джонсън, за да ги проучи. Когато лорд Джон откликна на молбата му и изпрати картините Холмс ми обясни:
- Това което ще видите след малко е особено важно и разчитам на вашата чест и достойнство да не споменавате на никого за него - каза Холмс и извади едната от картините. На нея беше изобразен крал Луи XIV, с поставена корона на главата и вдигната брадичка. Холмс извади лулата си и създаде натиск върху короната, която се раздели на две страни. В дупката открила се на мястото на короната се намираше малко листче с почерка на кралица Ана, което Холмс извади. - Това листче най-сетне ще попадне на мястото, за което е отредено - каза той и хвърли листа в камината, който веднага се сгърчи и изчезна под пламъците. - Най-сетне крал Луи XIV ще намери покой, необезпокояван от никого.

---

Автор: Александър Бисеров Владимиров

Беше тихо лятно утро. Всичко се случи тогава.
Гавилано беше портиерът на семейство Вандеруолдс. Както винаги, децата трябваше да отидат на училище следобед. Момчето са казваше Карлос, а момичето-Каръл. Обикновено баща им ги водеше на училище с колата, но днес, за голямо учудване на всички, той им съобщи, че е дал колата назаем на един приятел. Бащата работеше в една мина, близо до Лондон по онова време. Там работеха само той и още 4 работници. Децата му хвърляха подозрителни погледи, защото баща им се беше сприятелил само и единствено с колегите си. Те обаче живееха наблизо и нямаха нужда от коли.
 Децата тръгнаха. По пътя си не срещнаха никого, а обикновено улиците бяха доста оживени. Това също се стори подозрително на децата.
 Пристигнаха пред входа на училището. За тяхна изненада, вратата беше заключена. Погледнаха часовниците си-бяха точно навреме. Това им се стори странно.
 Близо до училището, бе разположена сградата на милицията. Там се вдигаше голям шум. Явно и та ставаше нещо.
 Децата потеглиха обратно към къщи. Когато пристигнаха, направо ахнаха. Прозорците бяха строшени, вратата заключена и ...    ... вратата се отвори. Две груби ръце ги хванаха за рамената. Странното обаче беше, че същите ръце имаше и портиерът... и ... да, това наистина беше той! Усмихна се със зъбатата си усмивка и им каза с видимо успокоение:
 -А, вие ли сте деца. Помислих че сте Бар..., че сте някакви крадци. Както и да е. Защо не сте на училище?
 -Вратата беше заключена-отговори Каръл.
 -Чудес..., ъ..., имам предвид колко жалко.
 Децата го погледнаха подозрително.
 -Видях че само от къщата на Барни се чува шум. Вие чухте ли въобще някакъв признак на живот?
 -Не. Само в сградата на милицията.
 -Хубаво, добре. Деца, аз трябва да излизам по работа. Ще се видим по-късно. Доскоро!
 Двете деца забелязаха, че няма никой в къщи. Тогава те разбраха-някой заговорничеше срещу семейството им. Момчето реши да се поразходи и да събере улики, за да може да разбере кои за участниците в заговора и да съобщят на милицията. Първото име в списъка, беше Гавилано. После детето започна да се разхожда по улиците на града, за да получи повече информация.Каръл също беше с него, но преоблечена, за да не може никой да я разпознае. Тя записваше       всичко. (Мога да разказвам още, но историята ще стане прекалено дълга, а перфектната история е нито дълга, нито къса.)
 Децата направиха списъка. Той включваше Гавилано, двата скитника, които обикновено просят пред училището, Барни, училищния бодигард и още 2 съседа на семейство Вандреуолдс. Но кои от всичките са част от заговорниците? Всичките? Не, това звучи абсурдно. Шекспир е казал: Някой думи се крият зад други.
 Тогава на Карлос му просветна една блестяща идея. сподели я с Каръл и тя доволно закима с глава. Те решиха-трябваше да се преоблекат като милицията и да направят обиск в къщите на заподозрените. Първа беше къщата на Барни. Те влязоха ... и ... изпаднаха в безсъзнание.
 Събудиха се. Бяха вързани един до друг. Около тях бяха вързани родителите им, учителите и учениците от училището, целия квартал, освен ... Барни. Аха, явно той е заговорничат, но не срещу тяхното семейство, а ... всъщност децата не знаеха, но това сега нямаше значение. Всичко което ги интересуваше сега, беше, да се измъкнат. За тяхна изненада, Гавилано също беше вързан. Значи той не беше един от заговорниците.
 Изведнъж вратата се отвори. Вътре влязоха полицаи. Над 100 човека. След това всеки може да се досети, какво би станало при 100 души от полицията и само един престъпник. Те го заловиха и го откараха в затвора. Децата получиха по 1 медал за храброст и стипендия. Но случаят не свършва тук ...

---

Автор: Цветан Антониев Ангелов

Бяха изминали няколко дни след разгадаването на случая с изчезналата корона на английската кралица от Шерлок Холмс и доктор Джон Уотсън. Като награда получиха жилище в централната част на Лондон.
Няколко дни по-късно Шерлок Холмс седеше удобно на канапето и гледаше телевизия, докато доктор Джон Уотсън четеше вестник с новините от деня. В този момент телефонът звънна. Обаждаше се английската кралица, защото искаше да съобщи, че синът й принц Алберт е изчезнал. Като разбраха за случката двамата детективи тръгнаха и скоро пристигнаха скоро в кралския дворец. Кралят им даде снимка на принца и им обеща, че ако го намерят ще получат титли в кралският двор. Те решиха първо да отидат в университета Оксфорд - мястото където принца е забелязан за последно.
По пътя минаха покрай езерото Лох Нес, за което се говореше, че се обитава от гигантска змия. Решиха да спрат, за да огледат за улики. Скоро след това доктор Джон Уотсън видя паднал на тревата анцуг и позна, по избродираното на яката име, че тази дреха е на принца. След повторен оглед на мястото откриха и бележка, в която принцът беше написал и оставил, без бандитите да забележат, че е отвлечен и престъпниците го крият в град Ливърпул. Двамата детективи се замислиха и след няколко часа бяха в града. Отседнаха в един хотел в центъра и решиха да разгледат селището. Сетиха се за много места, където можеше да бъде скрит принца.
На следващият ден Шерлок Холмс пожела да обядва пица и когато влезе в една изоставена пицария реши да потърси престолонаследника вътре. Случайно доктор Джон Уотсън разбра, че Алберт е скрит в една стая, двамата детективи разбиха вратата и развързаха принца. Тримата трябваше да побързат, защото скоро престъпниците щяха да се върнат. След 2 дни те се върнаха в Лондон. Кралското семейство беше щастливо, а Шерлок Холмс и доктор Джон Уотсън станаха кралски детективи и спечелиха уважението на всички поданици на Великобритания.

---

Автор: Йораднка Пламенова Делева

Изгубеното кученце

Беше едва началото на лятото. Приятелките ми ме извикаха да караме колелета, а аз със радост приех. Взех си колелото и тръгнахме към една площадка в града. Тогава пред нас видяхме едно момиче, видимо по-малко от нас, което беше обляно в сълзи. Ние отидохме при него и го попитахме защо плаче. То ни разказа, че в този ден за пръв път след дълги молби – родителите му, му били разрешили да отиде до магазина с кученцето си. Детето го оставило пред магазина – вързано за една тръба, а когато излязло, животинчето му го нямало. Аз, Лили, Лора, Теди и Ива решихме да помогнем на детето, което впрочем се казваше Милена. Милена ни даде точно описание на кучето си – бяла булонка с розова каишка. Имахме късмет,че в портмонето си тя носеше нейна снимка с кучето. После оставихме Теди да я успокоява и да бъде с нея, за да не се налага да търсим и нея, ако се изгуби, а след това започнахме разследването.
Търсихме кучето около час. Аз през цялото време си мислех за кучето, а и за родителите на детето, защото те сигурно вече се тревожеха за него. Ето защо трябваше да намерим кученцето колкото се може по-бързо. Накрая всички се съгласихме,че трябва да отидем там където кучето е било видяно за последно – пред магазина. Така ние отидохме там, поогледахме, но за съжаление не открихме куче с такова описание, ала открихме розова кучешка каишка насред тротоара. Това бе много загадъчно. Възможно беше това да е каишката на кучето.
После решихме да поогледаме още малко и да се разходим наоколо. По нагоре от магазина имаше един новостроящ се супермаркет с прясно измацани с цимент – стълби. Стълбите и повече от половината от сградата бяха обградени с жълта лента,което означаваше, че от там не трябва да се минава. Всичко на пръв поглед беше съвсем обикновено, докато не забелязахме,че на второто стъпало от стълбите на едва довършения магазин имаше следи от кучешки лапички. Ние помислихме, че това са следите на издирваното животинче, а и всички улики до сега сочеха, че то не е откраднато а е избягало или някой злонамерен човек нарочно го е пуснал. Спряхме, и поогледахме стъпките, докато случайно не вдигнах глава и не забелязах, че на съседния тротоар стои чисто бяла булонка отговаряща на описанието което имахме.След това я хванахме и се запътихме към мястото, където бяхме оставили Милена и Теди.
Когато пристигнахме там Милена я нямаше, защото се бе наложило да си тръгне, за да не тревожи родителите си. За щастие – Теди бе разбрала къде живее момичето и затова веднага занесохме кученцето при стопанката му . Детето толкова се зарадва, че отново вижда кученцето, че се разплака, ала този път със сълзи на радост. Родителите и, които се оказаха много мили хора също бяха много зарадвани и те също много ни благодариха. Ние също бяхме доволни, защото винаги е хубаво да видиш усмихнати лица, след като си сторил добрина. И до сега често си спомням за този случай, особено когато минавам покрай същия магазин, (който сега е завършен напълно) и се вгледам в стълбите му.
Иначе всички сме едни големи приятели до сега. Милена често идва да си играе с нас, а ние с насмешка си спомняме за случката. Това не е само история...това е история с щастлив край, в която деца помагат на деца, макар и да не се познават... Ето защо мисля че тази история е специална не само заради разрешения случай в който ние бяхме истински – Шерлок Холмс и Д-р Уотсън. Това е историята, която реших да ви разкажа :) Благодарение на нея сега имаме една много добра приятелка в лицето на Милена. 

---

Автор: Вирджиния Димитрова Видева

Необитаемата сграда

Веднъж аз и моите приятелки Никол и Мариана минавахме по една много странна улица. Там видяхме голяма мръсна къща. Решихме да я почистим и да играем в нея, защото мислехме, че там не живее никой. Заловихме се на работа и почистихме старата къща. Уговорихме се да обядваме и в три часа да се срещнем там. Когато се събрахме и чухме звуци приятелките ми се уплашиха и побягнаха, но аз не им се сърдих. Реших сама да продължа. Влязох вътре разтреперана. Бях много уплашена, но реших да продължа като си повтарях ”Аз съм смела”. Изведнъж чух откъде идва шума и го проследих. Стигнах до една малка стаичка и какво да видя три малки котенца, а майка им ги хранеше. Аз извиках моите приятелки. Те толкова им се зарадваха. Аз реших да взема котенцата вкъщи и да ги гледам а приятелките ми да идват на гости да ги виждат.